Напоследък се замислям как вниманието ни е толкова ангажирано с ежедневните проблеми, рутинни дейности и чувства, че главата ни се пълни с какво ли не и като, че ли, в резултат на всичко това, сме винаги блокирали и на ръба на мисловните си сили. Уморени и разсеяни, ежедневно положени на някакъв стрес, често изнервени или объркани, ние като, че ли сме забравили как се удрят спирачките. Спрях и се замислих – защо немога по-често да се спирам за да мисля, защо дори не мисля за спиране, защо спирането е немислимо?! Вероятно всеки си мисли, че неможе да спре; вероятно само мисълта за спиране за повечето от нас е нещо немислимо?! Но ето ме мен – отделил съм време да се… » Повече

прочети цялата публикация