Та… Google Analytics определено успяват да засекат всички social plugins на Facebook и то с няколко прости javascript заявки за засичане на „събития“ като

• кликване на бутон „Харесва ми“,
• повторно кликване върху него („отхаресване“ ),
• публикуване на коментар,
• изтриване на коментар,
• изпращане чрез бутон „Изпрати“.

От изброените варианти по-горе сигурно забелязвате, че има някой, които дори Facebook Insights не могат да покрият, а все пак са важни за някой изводи, които бихме могли да си направим в дългосрочен план.

1. Да сте активирали новата версия на Google Analytics – влизате си в акаунта там и горе вдясно ще видите червен надпис „Нова версия“

2. Да имате facebook like button + open graph

3. Да поставите преди Google Analytics кода си това парче код:

<script type="text/javascript">
FB.Event.subscribe('edge.create', function(href, widget) { _gaq.push(['_trackSocial', 'Facebook', 'Like', href]); });
FB.Event.subscribe('edge.remove', function(href, widget) { _gaq.push(['_trackSocial', 'Facebook', 'Unlike', href]); });
</script>

Просто следвайте стъпките:
1. Влизате в статистиките за съответния сайт в Google Analytics
2. Горе вдясно ще намерите менюто „Разширени сегменти: Всички посещения“ – кликнете на него
3. От контекстния прозорец изберете „Създаване на нов разширен сегмент“
4. Ще се зареди нов прозорец с меню вляво, което е разделено на две части: зелена (Величини) и синя (Показатели). Над тях има поле за търсене – напишете в него думата „Източник“
5. В същото меню в ляво ще се появи зелено каре „Източник“, което трябва да придърпате с мишката в дясно, където е пунктираната линия „величина или показател“
6. След като придърпате карето ще се появят две падащи менюта: „Условие“ и „Стойност“. За „Условие“ избирате „Съвпада с постоянен израз“, а за „Стойност“ въвеждате следното: „facebook|svejo|twitter|myspace|linkedin|stumbleupon|digg|youtube|flickr“
7. В „Име на сегмента“ въведете някакво име по избор, например „Social Traffic“.
8. Запишете сегмента и се върнете в статистиките на сайта
9. Отново кликнете на „Разширени сегменти: Всички посещения“ – ще забележите два списъка в дясната част на новоотворилия се прозорец. Левият списък съдържа стандартни за Analytics сегментирания на статистиките. В десния списък се намира току-що записания от вас нов сегмент. Изберете неговия чекбокс, заедно с чекбокса на някой от стандартните сегменти.

Това е – резултатите за трафика ще са навсякъде отсяти според условията на двата сегмента.

Можете в списъка със социални мрежи да добавят още други, които ползвате. Необходимо е само да видите как ги засича Google Analytics в „Източници за трафик“ и да ги запишете като кратко име в списъка на сегмента. Например „svejo.net“ е само „svejo“. Разделяйте всеки сегмент със знак | , както е показано в точка 6. по-горе.

Ами това е Успех в аналитичната дейност

Другото, което искам да вмъкна е, че SEO не е магия. SEO е аналитична и практическа(базирана на аналитичната) работа. Оптимизацията на сайт за търсачки е комплексен процес, който е строго индивидуален за всеки сайт и, разбира се, протича по различен начин, със своя специфична динамика и видоизменения в процеса на работа.

В тази публикация ще обърна внимание на аналитичната част от SEO, като още в началото ще кажа, че написаното тук е подходящо за всеки собственик на сайт, който се интересува от това къде се намира сайта му в Google. Изводите и стратегията за развитие оставете на SEO професионалистите – тук ще коментираме самия анализ.

Търсене на конкретните ползи и проблеми

SEO анализите се правят, когато:

• имате някакви конкретни цели (посещения от определена демографска или географска област, повече продажби и др.)
• имате проблем, който сте забелязали и искате да бъде решен (много посещения, но малко онлайн продажби; хората не намират важни страници от сайта в Google и др.)

Тук е мястото да вмъкна, че при подобни анализи SEO специалистите се обръщат и към средствата на Search Engine маркетинга, Сайт-одита и пр. за да има по-комплексна крайна оценка.

При всички положения на всеки собственик на сайт му е необходимо в даден момент да знае как сайта му се представя в Google, до колко той е достъпен за потребителите на търсачката и как реагират тези потребители, след като влязат в самия сайт.

От тази гледна точка е важно да знаете:

• Кои са посетителите ви и откъде идват

Не само от кои държави, но и от кои други сайтове, търсачки и социални мрежи. Това ще ви даде най-малкото отправна точка къде да насочите средства за реклама. Важно е да научите и какви браузъри и OS ползват, за да адаптирате сайта си към тях, ако все още не сте.

• Къде отиват посетителите ви

С други думи – в кои страници на сайта ви влизат. Кои са най-посещаваните страници и защо?

• Колко време са там

Престоят на потребителите е важен за да разберете дали съдържанието, което им предоставяте е интересно и важно за тях.

• Какво правят там

Кои страници посещават? В какъв ред? Коя е страницата, която ги кара да излязат от сайта? Това ще ви покаже къде има евентуални скрити проблеми, лошо подбрано съдържание, лоша сайт-навигация и пр.

• Как сърфират

Какво е поведението на масовия потребител при сърфиране в сайта. По какъв „път“ се движи и защо.

• Защо се или не се връщат

С други думи – „лоялните“ посетители срещу уникалните посетители.

Както виждате това са един куп въпроси, които с времето имат променливи отговори.
Разбира се тук няма да обръщам внимание на всички, а на един съвсем конкретен – доколко Google ви помага за вашето онлайн присъствие.

Каква част от сайта ни е видим за потребителите на Google?

Първо да преговорим с какви аналитични инструменти разполагаме:

• Google Analytics
• Google Webmaster Tools
• Google Alerts
• Google

В Google

Може би всички, които са ползвали SEO услуги знаят, че когато влезем в Google и напишем командата site:www……. ще можем да видим колко на брой резултата има за въпросния сайт.

Да, но всички, които са го пробвали знаят, че числото е променливо и по-скоро може да ни обърка. Ето и един пример, който направих с търсене за моя сайт:

Търсене в Google.bg по site:ivosiliev.com, без www. пред името на домейна: 1710 резултата

Търсене в Google.bg по site:www.ivosiliev.com, с www. пред името на домейна: 0 резултата

Търсене в Google.com по site:ivosiliev.com, без www. пред името на домейна: 267 резултата

Виждаме три различни стойности, и то с големи маржове помежду им. Тук добрият SEO анализатор ще ви каже, че сайта е с добра домейн канонизация, ориентиран конкретно към българската аудитория, но в крайна сметка – командата site: не работи за да определите колко от страниците на сайта ви са в Google.

Въпросът обаче е друг:

Колко от страниците на сайта ви могат да бъдат открити от потребителите на Google?

В тази връзка – нека разгледаме другите инструменти за анализ.

В Google Alerts

Това е една много полезна услуга за следене на онлайн присъствието и мениджмънт на онлайн репутацията.

Google Alerts е инструмент, чрез който може да зададете дума или фраза. Когато има нова индексация в Google по тази дума или фраза ще бъдете известявани на е-мейла си за това. Разбира се имате възможност да задавате няколко фрази или думи, по които да следите. За фразите моята препоръка е да ползвате кавички (оператор за точно съвпадение на фразата), за да не получавате е-мейли за индексации, които не ви касаят.

Google Alerts е малко абстрактен начин за проследяване на индексациите, но все пак може да ви дава някакъв ориентир колко често страници от сайта ви се индексират в Google. За целта разбира се трябва да направите лека подготовка на сайта, която се изразява в това да зададете уникален title, който да се повтаря във всички страници. Например за моя блог това е фразата „Блог на Иво Илиев“. Ще забележите, че на всички страници от блога ми присъства тази фраза, след нея има разделител и заглавие на самата страница (за да може всяка от страниците да е с уникален title, въпреки повторението на „Блог на Иво Илиев“ навсякъде).

Сигурно се досещате, че за да следя как се индексират страниците от блога ми трябва да задам точна тази фраза в Google Alerts, барабар с кавичките й (за да може да бъда известяван за индексации по точно тази цялата фраза). Така всеки път, когато нова страница от сайта ви бъде индексирана от Google и видима за потребителите му, вие ще бъдете известявани с е-мейл.

Тук има една особеност, която може да бъде малък проблем  – може да получавате мейли за индексации на вашето съдържание в други сайтове. Това според мен е хубав сигнал да видите кои „ферми за съдържание“ взимат контент от вашите страници, как го правят и, съответно, какво действие да предприемете.

Толкова с познатите възможности на Google. Сега минаваме към по-съществените ресурси за анализ, а именно…

В Google Analytics

Ако все още не ползвате една от най-детайлните и добре представени сайт-статистики в интернет – добре е да го направите. Google Analytics е един много подходящ инструмент за следене на статистиките за източници на трафик, аудитория и цялостна посещаемост на страниците от сайта ви.

В случая ще коментираме т.нар. секция „Източници на трафик“ (Traffic sources) от главното меню на Analytics. Тя ще ви даде много добра представа колко страници от сайта ви са достъпни до потребителите на Google.

Преди да ви кажа как, обаче, искам да обясня какво трябва да гледате.

Google преглежда целия сайт, всички страници, до които сте му дали достъп. Всяка от страниците се оценява по множество критерии и „отличниците“ влизат в резултатите от търсене. Това е супер, обаче нас, като собственици на сайтове, ни вълнува колко от тези страници ни носят реални посетители в сайта.

Тези страници се наричат „Landing pages“ или „Целеви страници“. „Целеви страници от Google“ са всички тези страници от сайта ни, в които посетителите ни са влезли чрез Google, т.е. които посетителите ни са открили в Google след търсене. Тези индексирани страници в Google са полезни за нас, те са нещото, което е цел на оптимизацията на сайта ни и те са показателя, над който трябва да имаме поглед.

Google Analytics ни дава тази възможност. Ето как:

1. Влизате в статистиките на сайта си в Google Analytics
2. Кликвате на „Източници на трафика“ (Тraffic sources) от главното меню вляво
3. От таблицата (колона „Източници“) избирате „google (organic)“
4. Ще получите таблица с ключови думи, по които хората са намирали ваши страници в Google. Това обаче не ни касае в случая – изберете от падащото меню „Ключова дума“ нова опция – „Целева страница“
5. В новозаредената таблица ще видите непълни URL адреси към страници от сайта ви. Не им обръщайте внимание – погледнете в долния десен ъгъл, където са стрелкичките за следваща/предходна страница. Там пише нещо от сорта на „1-10 от 1000″,което означава, че разглеждате от 1-ви до 10-ти резултат от общо 1000. Това число (в нашия пример 1000) е броят на индексираните и видими в Google страници за конкретния период, който сте задали.

Опитайте да направите същата „гимнастика“ за няколко месеца назад. Така ще видите колко видими за потребителите индексации сте имали за всеки месец поотделно и ще може да откриете някаква тенденция.

На горния екран съм направил извадка за моя блог в рамките на една година (септ.2009-септ.2010). Виждате, че резултатите показват около 823 индексации, през които съм имал посещения. Припомням, че чрез „site:“ командата имаше 1710 резултата. Очевидно само половината от тях са ми донесли трафик през последната една година. Това е напълно нормално, ако отчетем, че доста от индексираните от Google страници са такива с резултати по „етикети“(тагове). Важно е да откриете кои от страниците не носят трафик и това става точно по този начин. В моя случай би трябвало да обмисля какво да правя със страниците с резултати по тагове – очевидно на повечето от тях техния рейтинг пред Google не е особено голям. Аз обаче умишлено ще ги оставя в този им вид, защото някой от тези страници, „обработени“ по специфичен начин ми носят sitelinks, а други – челни позиции в някой „апетитни“ за мен резултати от търсенето. Това, което искам да ви кажа с този пример е, че не винаги лошите резултати са наистина лоши. Преди всичко трябва да гоните някакви цели за да разберете това.

Този резултат, който ви дава Google Analytics за мен е най-съществен, защото показва реално колко страници имат достатъчно висок качествен ранг, че да ви докарват посетители в сайта.

И все пак, нека не пропускаме инструментите за уебмастъри:

В Google Webmaster Tools

Това е мястото, където вероятно ще имате необходимост от SEO специалист и уеб мастър за да бъдат направени нужните настройки.

Сигурно знаете, че всеки сайт трябва да има специална карта (sitemap), която се обръща към Google. В случая точно Sitemap-a е нещото, което ще ни помогне да получим някакъв по-добър ориентир за броя индексации.

Фактически този метод е по-добър от „site:“ командата в Google, защото показва по-точни и непроменливи резултати.

Какво е необходимо да направите:

1. Влезте в акаунта си в Google Webmaster Tools и изберете конкретния сайт, за да отворите неговите настройки
2. Изберете от главното меню вляво „Site configuration“ и подменю „Sitemap“
3. Интересува ни „URLs in web index“ – то събира индексираните страници от всички карти на сайта, които се предоставили на google bot
4. Важна особеност е, ако сте добавили две версии на един и същ sitemap-a (например аз имам една .xml и една архивирана tar.gz) да вземете под внимание submitted urls само за едната
5. Не взимайте под внимание и всички submit-нати RSS feed-ове – те дублират съдържанието на sitemap-a в повечето случаи (освен ако не са примерно rss-и за коментари или страници на архиви примерно)

Ето го моя резултат – от 1153 взети от бота на Google уникални адреса, фактически са индексирани за резултати от търсене 1071, т.е. имам някакви 81 резултата, които по някаква причина няма да са видими за потребителите на търсачката. Като цяло нещата тук звучат добре… но, нека видим списъка с всички резултати за моя сайт до момента:

Резултатите:

• В Google с команда site: // 1710 резултата
• В Google Analytics > Източници на трафика за 1 година назад // 823 резултата
• В Google Webmaster Tools > Sitemaps // 1071 резултата
  

Както виждате резултите са доста различни. Аз предлагам веднага да игнорираме първият, защото той е най-променлив.

Ако направим това, следва, че от 1071 индексирани страници, 823 са докарали реални посетители в сайта. Или: (823 : 1071)х100 = 76,84% от индексациите в Google са ми донесли реален трафик от таргет аудитория. Останалите 23,16% са страници от сайта ми, които са някъде в Google, но определено посетителите няма как да стигнат до тях, защото в рамките на една година не са успели.

Разбира се този анализ също не е абсолютно точен, но е най-удачния вариант за да проследите някаква тенденциозност в Google като източник на трафик, както и да измерите дали SEO кампанията за Google има успех или не.

Информацията е базирана на лични тестове и казаното по време на SEO Masterclass-а на Rand Fishkin

Тук се появяват органайзерите, които опростяват цялото лутане от сайт в сайт и от акаунт в акаунт. За една такава се говореше наскоро: FriendFeed – добро място за организиране на контакти и информация от социалните мрежи, но мен повече ме грабна един друг аналог – Chi.mp

Приятен интърфейс и богатство на полезни опции. Освен това се обръща внимание на SEO, което също ми допадна като човек, който се занимава с такива неща.

Какво ви дава Chi.mp?
Няма да влизам изключително в дребните детайли, а просто ще посоча, това, което ме впечатли мен лично:

1. Много бързо получавате уникално домейн име от типа ime.mp и като цяло се регистрирате лесно и бързо без в самото начало да Ви занимават с излишни попълвания на полета. Това не е нещо ново – повечето социални мрежи също са опростили доста процеса на регистрация, но момента с домейн името ми допадна;
2. С буквално два клика и написване на кратко заглавие добавят източник да съдържание в своя .mp сайт – този източник може да е някой от добре познатите ни социални мрежи, а може и да е RSS Feed;
3. За всяка публикация във вашия .mp сайт има и добавен линк към източника й, т.е. ако сте задали автоматично публикуване от личния си сайт, линк към него ще се поставя вдясно до публикацията в .mp сайта ви;
4. Има интересни настройки за title, description и връзка с Google Analytics;
5. Имате три микросайта в своя .mp сайт, макар, че по-скоро ми приличат на филтри на съдържанието, което „изсипвате“ там. Това са: Public, Work, Friends – така организирате и контактите си, което Ви дава много добър контрол над това кой какво да вижда и как да комуникира. Освен това готиното е, че по този начин имате възможност да категоризирате контактите си;
6. .mp сайта ви изглежда като личен блог, но захранването му с информация е толкова автоматизирано, че може никога да не го посещавате, след като първоначално направите съответните настройки по него.

Аз се възползвах от услугите на Chi.mp и направих един сайт там, който може да посетите на: http://seo-bulgaria.mp