Бяхме свикнали да измерваме рекламата в традиционните медии (радио, телевизия, преса) с два основни показателя:

1. Покритие, т.е. ориентировъчен обем на аудиторията, която вероятно ще види нашата реклама. Това са т.нар. „праймтайм“ на радиата и телевизиите, топ позициите до горещите теми в пресата, градския център за външната реклама и пр.
2. Възвръщаемост на инвестицията в реклама. Най-общо тук се измерва печалбата за минал период, спрямо печалбата в периода на реклама. Резултатът от тези два финансови показателя, намален с разходите за реклама ни дават ROI (Return of Investment) – възвръщаемостта на инвестицията ни.

Логично беше след появата на Интернет, а по-късно на социалните медии, да мислим за ползите от маркетирането там по същия начин, използвайки същите показатели. Така покритието се деформира в показатели като брой фенове, последователи, subscribers и пр., а за възвръщаемостта на инвестицията започнахме да търсим методики за определяне.

Разбира се, в началото, маркетингът в социалните медии беше стратегически близък до маркетинга в традиционните медии. Фен страниците във Facebook бяха дигитални билбордове, където се публикуваха корпоративни съобщения и се избягваше диалог с аудиторията. Корпоративният блог не съществуваше като възможност, защото по-скоро се свързваше с излишни главоболия около публикациите и коментарите.

И въпреки, че в началото фирмите избягваха диалог с аудиторията, техните клиенти не се колебаеха да описват емоциите си към бранда по най-различни форуми, блогове, социалните мрежи и др. канали за комуникация. Просто няма как да спрете хората да говорят, а когато го правят в Интернет – това е т.нар. UGC (User Generated Content) – потребителско съдържание, което не знаем до какъв обем аудитория може достигне.

Търсачките все повече заобичаха потребителското съдържание. Създадоха се най-различни програмни инструменти, рейтингови и оценителни системи, платформи за отзиви и коментари. Всичко това с цел да чуем гласът на хората. Проучванията на Microsoft и Google показаха красноречиво, че близо 90% от съвременните потребители взимат решение за покупка на база на отзивите, които четат в Интернет.

Лансирането на потребителското съдържание направи всеки човек в Интернет автор. За брандовете вече не беше достатъчно да поставят поредния „виртуален билборд“ в социалните медии и да продават чрез него. Необходимо беше да ангажират вниманието. Представете си колко трудно е това – след като всеки постоянно е зает да пише и коментира, как да накараме по-голямата част от тези хора да ни обърнат внимание?!

Експертите в областта на дигиталния маркетинг и PR нарекоха тази нова епоха за Интернет „Ера на вниманието„. Предхождащата епоха на информацията (Информационна ера) се обуславяше с корпоративни сайтове, с „напудрени“ рекламни съобщения, представящи бранда като най-добрия на пазара. В Ерата на вниманието и Web 2.0 технологиите думата се дава на хората и това, което те казват за бранда е по-важно, отколкото това, което самия бранд казва за себе си.

Възвръщаемостта на инвестициите, която първоначално пренесохме от традиционните към дигиталните медии, се оказа подвеждащ показател за измерване ефективността на маркетинга в социалните медии. Появиха се фактори като онлайн репутацията, предизвикване на мълва и „вирусен шум“ около нея. Потребителите вече нямаше как да бъдат групирани по пол, възраст, доход или образование – трябваше да ги групираме по интереси, по лоялност към бранда, по лидерски качества.

Възвръщаемостта от краткосрочен показател (обикновено в рамките на една кампания) се превърна в дългосрочен инструмент за измерване на ангажираността на аудиторията, влиянието на бранда, обособяване на лоялни клиенти и лидери на мнение. Мисленето за рекламата и маркетинга в социалните медии евоюлира от кампанийно в циклично – цикъл от множество планирани, взаимосвързани кампании с цел да разберем клиентите си и да ги превърнем в приятели, лоялни купувачи и защитници на имижда на бранда ни.

Възвръщаемост от ангажирането в Ерата на вниманието

Изкуството е да създадем емоционална връзка на клиента с продукта. Потребителят трябва да свърже бранда с приятни събития и спомени. След това той трябва да бъде част от този бранд – да види, че може да спомогне за развитието му, че е част от общност около бранда, че думата му бива чута и приета от собствениците на бранда.

Не се страхувайте да питате!

… но го правете по забавен и интересен начин. Питайте под формата на игра, след което направете томбола между участниците. Важно е в социалните медии да правите проучванията си под такава форма, защото по този начин не само създавате приятна емоция, а и получавате едно добро пазарно проучване.

Поощрявайте активните!

Когато питате, не всички от онлайн общността, която сте изградили, ще се включат с отговор. Можете да правите неочаквани изненади на активно включилите се, като им изпратите подарък за тяхната активност.

В тази връзка често говорим за проблема с „видимостта“ на фен страниците във Facebook – просто много малък процент от хората (под 5%) се сещат да посетят фейсбук страницата на бранда и да разгледат менюто й. А именно в това меню може да се крие фейсбук приложението с ваша игра, промоция или томбола. Това разбира се е политика на Facebook за ориентиране към тяхната платена реклама на клик, но за вас като бранд представлява разходи и проблем при целите за достигане до по-големи аудитории. Затова…

Създайте навик!

Накарайте своите потребители да разберат, че трябва да следят страницата, защото активната аудитория бива възнаграждавана изненадващо и не се знае кога какво ще пропуснат. Както казва Ален Попович от Social Me : „Авантата е най-силният мотиватор“. Въпросът обаче е да не се превръщате в благотворително дружество, а да правите нещата целенасочено и дългосрочно.

Aukro.bg провеждаха периодични игри, в които трябва да си изберете продукт до определена сума и имате шанса да го спечелите, след което започнаха нова вълна игри, регламентът на които беше да следите стената на фен страницата им, защото там ще получавате жокери за изгубена стока, която ако я познаете пръв ще я спечелите.

В момента този бранд пуска на фейсбук стената периодично outlet стоки и промо-предложения от аукционите си, а потребителите вече имат навика да следят ежедневно фейсбук страницата им.

Потребителите движат пазарното търсене – питайте ги за него!

Например ние сме свикнали да правим кампании по време на различни национални празници. Пресен пример е коледно-новогодишната еуфория – всеки бранд в момента прави някакви промоции във Facebook, което довежда до една голяма какафония, завършваща с доста изхарчени пари и неясен резултат. Същевременно през януари, след празниците почти никой няма да провежда facebook промоции, а точно тогава хората ще са най-активни в тази социална мрежа. Тогава и рекламата на клик ще е по-изгодна, промоцията ще е по-“видима“ във feed-а, но малцина ще оценят тези сериозни преимущества.

Една от интересните кампании в момента е тази на Nivea Bulgaria, в която от козметичния бранд питат хората какви коледни подаръчни комплекти да пуснат на пазара. Много добре е съчетано пазарното проучване с нагласите на потребителите именно да се интересуват от подаръчни комплекти.

План за действие

Накратко, според показания по-горе план имаме 4 стъпки за постигане на възвръщаемост от ангажирането на аудиторията в социалните медии:

1. Ангажиране на вниманието им чрез различни ресурси, уеб платформи и инструменти за социална комуникация. С думи прости трябва да им покажете, че искате тяхното мнение и имате място в интернет, където могат да ви го дадат. Това може да е ваш Web 2.0 сайт с платформа за коментари, дискусионен форум и какво ли не. За да ги агитирате да влязат на ваша територия първо трябва да разберете къде са свикнали да комуникират. За целта трябва да осъществите диалога с клиента офлайн, във вашия офис или магазин. Друго място, където трябва да търсите е в Google – потърсете по името на вашия бранд, марка продукт или бранш и вижте къде са местата (форуми, социални мрежи, сайтове), където имате активни потенциални клиенти.
2. Допринасяне – заедно с вашата онлайн общност допринасяте за развитието на бранда. Както по-горе писах – поощрявайте активните и създайте навици за активност в тази насока. Ангажирайте аудиторията с каузи и идеи около бранда. Активизирайте я на емоционално ниво.
3. Участие – активизирането на аудиторията винаги носи както приятни, така и притеснителни резултати. Винаги ще се появи някой, който е недоволен от нещо, свързано с бранда, но това е нормално и не трябва да ви плаши. Важно е в този етап да покажете на хората, че са участници в развитието на бранда с конкретни примери и доказателства. Например може да проведете конкурс за опаковка или талисман на бранда. Нека заедно с хората изберете каква да е опаковката за следващата година, например.
4. Създаване – тук хората създават подобрения и иновации, които помагат на бранда и носят възвръщаемост за вас. Вие пък създавате своята „безплатна армия“ от лоялни клиенти и фенове на бранда, които да бранят неговата онлайн репутация при евентуални атаки.

За написаното по-горе трябва да знаете няколко важни неща:

• Не е изцяло универсално приложимо. Това не е „тайната рецепта за успех“, а просто сценарий, в който можете да си „откраднете“ някоя и друга идейка, да я помислите как да бъде адаптирана за вашия бранд и да я реализирате.
• Работи за B2B и за B2C еднакво универсално. Много често са ми задавали въпросът дали нещата, които пиша и говоря на лекции са изобщо приложими за бизнес-към-бизнес комуникацията. Забравете за тези класификации – комуникацията в социалните медии днес е човек-към-човек – ВИНАГИ!
• Няма да е вечно актуално. Обикновено когато една идея се реализира на много места едновременно тя се превръща в бит, а битуването води до нови иновативни идеи, които тотално променят бита към друг.
• Изисква време. Винаги съм повтарял, че в социалните медии не може да си позволите действия от днес за утре. Не може да кажете „Искам да пуснем facebook игра след седмица“ и като я пуснете тя да е успешна, без да си отговорите на най-елементарните въпроси към кого е насочена, какви резултати и цели трябва да постигнем с нея, защо точно сега и във facebook, какъв ще е регламента, как ще я промотираме, колко участници очакваме да се включат и пр.
  Преди празниците е актуален въпросът „Искам да пуснем facebook игра за празниците“. Утре обаче, когато празниците са вече минали аудиторията ви все още ще е във facebook страницата ви – какво правим тогава? Имате ли план за след празниците? Знаете ли как да оцените кога ви е изгодно да предприемете съответната промоция на бранда?
  Просто наистина мислете дългосрочно – ще ви е доста по-изгодно!

Други фактори за оценка на възвръщаемостта

По-горе говорихме за възвръщаемостта от ангажирането на аудиторията, като стана ясно, че това ангажиране води до взаимодействие между бранда и неговите потенциални, настоящи и лоялни клиенти. В тази връзка имаме последваща възвръщаемост на взаимодействието с аудиторията.

Както вече прочетохте по-горе в Ерата на вниманието хората са с една идея по-нарцистично настроени – една не малка част от тях са много дейни и искат думата им да се чува и да тежи. Обикновено тези хора са интелигентни и образовани и доста от това, което казват си струва да бъде научено и дори реализирано. Тези хора са ценни за бранда именно заради коментарите, които дават за него напълно безвъзмездно. Вие, като представители на бранда трябва да взаимодействате с тях, да покажете, че наистина тяхната дума се чува от вас и се взима под внимание доколкото това е по вашите възможности.

Днес маркетинговите кампании в социалните медии използват именно ефектите на възвръщаемостта от взаимодействията с аудиторията. Проблемът е, че обикновено всичко свършва точно до момента, в който тази възвръщаемост е достигната.

Възвръщаемост на взаимодействието с аудиторията

Вижте следната схема (кликнете върху схемата за да я увеличите):

Както виждате в първата си част тя представя три стъпки за достигане до положителни резултати (печалба от покупко-продажба) чрез възвръщаемост от взаимодействията с аудиторията:

1. Стартирате маркетинговата си кампания, създавайки facebook промоция, пускайки банери и реклама на клик, може би микросайт с игра. След това събирате някаква аудитория Х, която на този етап не познавате – това е просто една група от хора, която започва да комуникира с вас и помежду си чрез…
2. … инструменти за взаимодействие. Те може да са facebook коментари, бутони за споделяне и харесване, рейтинг системи, платформи за гласуване и пр. Важно е да ги имате и да са в повече с цел да разпространите чрез тях кампанията сред повече хора в Интернет. Една част от аудиторията Х ще хареса рекламирания продукт в кампанията и това ще доведе до…
3. … покупко-продажба с обем У. До тук можем да направим някакви ориентировъчни измервания на ROI, каквито правим в традиционните медии (за което по-горе вече писах). Сравняваме аудиторията Х за периода след кампанията и преди нея, а същевременно сравняваме и покупките У за сегашен и минал период. Проблемът е, че повечето кампании сами се затварят именно до тази трета стъпка – просто често не са измислени да имат продължение и тук се изчерпват с измерване на ROI или достигната нова аудитория.

Как да преминем от възвръщаемост на взаимодействията към възвръщаемост на влиянието?

Ще започнем от трета стъпка, но този път хипотетично ще приемем, че маркетологът е предвидил серия от няколко кампании в социалните мрежи за дългосрочен период:

1. -
2. -
3. Покупко-продажбата трябва да може да се засича. Най-лесно това става като предоставите промо-код за отстъпка по време на дигиталната кампания. Така ще видите кои продажби идват от маркетинговата кампания в социалните медии. При самата покупко-продажба е моментът, който трябва да използвате за постигане на по-близък контакт с клиента. Когато закупи стоката му дайте флаер с адрес, на който може да я оцени, да напише мнение, коментар. Ако го направи ще му дадете още благинки като по-голямо намаление, подарък или някакъв бонус. Идеята е да получите т.нар. „feedback“ или отзив за продукта.
   Отзивите публикувайте в специално отделена част от сайта на бранда. Никога не забравяйте, че положителните отзиви се събират най-лесно по този начин.
4. Ние обаче търсим и друг ефект – да създадем първоначално добро впечатление от първата покупка на клиента. Да му покажем, че сме негови приятели и ценим неговото отношение и ангажираност към бранда. Да го поощрим, че е активен. Това ще го мотивира самоинициативно да агитира своята общност в Интернет да станат наши потребители. Така предизвикваме мълва в полза на онлайн репутацията ни.
5. Добрите препоръки, както вече писах и по-горе, са в центъра на дългосрочните отношения с клиентите, добрата репутация и привличане на повече таргет аудитория онлайн. Влиянието на бранда по този начин се монетизира чрез привличане на повече клиенти и създаване на ядро от лоялни. От тук нататък имате множество маркетингови възможности да поощрявате лоялните потребители и да привличате нови.

Обърнете внимание на аудиторията за да постигнете възвръщаемост!

Много важна част от целия процес е да разграничавате потребителите по различни групи и типове, базирайки се на тяхната социална активност в Интернет.

Ако познавате аудиторията си ще знаете как да комуникирате правилно с нея.

Ето как се променя горната схема включвайки фактора „потребители“ (кликнете върху схемата за да я увеличите):

1. Както по-горе стана ясно най-напред имаме просто една група от хора, които не познаваме. Те са привлечени от каналите, които сме използвали за да промотираме своята дигитална маркетинг кампания в социалните медии.
2. Чрез инструментите за взаимодействие даваме на хората право на глас (виж в горната схема точка 2). Обикновено първите коментиращи са най-емоционалните по характер хора. Те са много лаконични в изказванията си: „Браво!“, „Супер сте!“, „Оф, поредната глупост!“, „Стига спамихте!“ и пр. Те са крайно позитивни или крайно негативни, затова ги разделяме на две групи: фенове и хейтъри.
   Освен тях, обаче, има една не малка част (обикновено повечето) от аудиторията на кампанията, която просто се явява страничен наблюдател на случващата се първоначална комуникация. Тя следи нещата от страни без да взима активно участие, но пък така прави своят потребителски избор дали да купи от бранда или не.
   Една част от феновете, хейтърите и страничните наблюдатели ще се превърнат в…
3. … клиенти на бранда. Те ще купят от вас и както по-горе, в същата тази трета точка, стана ясно – по време на покупко-продажбата вие трябва да осъществите по-тясна комуникация за да ги впечатлите и те да споделят тези положителни впечатления в интернет пространството. Така се появява една нова група от хора:
4. Инфлуенсърите. У нас неправилно се казва, че това са хора с много приятели и връзки. Всъщност инфлуенсърите са общностни лидери – те знаят как да ангажират вниманието на широк кръг от хора. Те са добри разказвачи, стават бързо лидери на мнение и знаят как да представят нещата по един интересен и завладяващ начин. Тях трябва да добавим на този етап към групата от фенове, а не към хейтърите.
5. Просуматорите пък са друга важна за нас група. Те са „бета-тестъри“ на бранда ни, готови да помогнат безвъзмездно за развитието му, само, защото са видяли нещо, което е проблем, но ние сме пропуснали да видим. Това са проактивни консуматори, които имат добри познания за нашия продукт и неговите конкурентни аналози и могат да ни дадат добри съвети как да създадем нови конкурентни предимства. Това, разбира се, би станало само ако им дадете думата и реагирате адекватно на възможните им критики.
6. Така, чрез инфлуенсърите и просуматорите, намирате нови и създавате лоялни клиенти. Обикновено най-добрия развой е самите инфлуенсъри и просуматори да са ваши лоялни клиенти.

Както виждате от всичко написано по-горе в социалните мрежи трябва да мислите по-дългосрочно и да правите оценка на база резултатите в различни етапи от кампанията ви или прехода към следваща кампания. В тази връзка сигурно ще ви е интересно да прочетете една моя идея за Люлката на Нютон, която описва цикличното дългосрочно присъствие на бранда в социалните медии. Разбира се там става дума конкретно за реклама и маркетинг във Facebook, но в последната ми лекция на Social Me Workshop #6 (кликнете тук за да видите слайдовете от нея) представям същата Люлка на Нютон в по-общ аспект – за социалните канали в Интернет като цяло.

И за финал отново – не приемайте това като универсална рецепта. Разгледайте отново отделните стъпки за постигане на възвръщаемост и вижте как да ги приложите в конюктурата на вашия бранд, продукт или услуга. Първо разберете аудиторията си, след това мислете как да взаимодействате с нея (това важи дори и ако аудиторията ви е само от жени ).

Успех в социалните медии!

Google Buzz и комуникацията в Интернет

Google Buzz е поредната социална мрежа, която е част от амбициите на Google да променят постепенно онлайн комуникацията и в бъдеще е-мейлите да бъдат заменени с платформи за споделяне, обединяващи форумите, чатовете и мейлите в едно.
Както знаете вече имаме един продукт на Google, свързан с тази тяхна идея: това е Google Wave, който за момента е в начална (бета) разработка и все още не е концептуално и функционално завършен. Google Wave наистина е впечатляваща платформа, която вече намира приложение за много потребители (ние от България сме отново леко назад в това отношение, но ще поживеем – ще видим), но все още има трудности и неволи при използването й.
GTalk е по-стара чат платформа, а преди нея имаме Google Groups и няколко блог мрежи със системи за коментари на Google. Та, както виждате от Google Inc. отделят много големи ресурси за проучване на потребителското поведение и комуникация в Интернет – все пак това е техният бизнес, тяхното оръжие. Така от Google ни предлагаха разнообразни канали и форми за комуникация, които все повече и повече се централизират в едно. GTalk и Google Groups станаха част с Gmail, в последствие към Gmail се свързаха и други услуги като Google Reader, Calendar, Docs. Несъзнателно Google  ни накараха да ползваме Gmail като канал за комуникация, а не като мейл платформа. Свикнахме с това и установихме, че всъщност е полезно и удобно за нас. Въпреки това, излизането на Google Wave беше прекалено рано – нямаше как тази нова платформа да ни раздели с обичният мейл клиент, въпреки, че тя прилича на него, предлага неговата функционалност, но плюс още много допълнителни благинки.

Какво обаче е Google Buzz накратко?

Това е плавният и безболезнен преход от миналото към бъдещето, от е-мейл клиента към платформата за масова комуникация в реално време, от Gmail към Google Wave. Не случайно от Гугъл търсят всякакви начини индексирането на ново съдържание в Мрежата да става максимално бързо и ефикасно. Огромната маса от ново съдържание идва от комуникацията в социалните мрежи. Това съдържание обикновено е или много полезно или много безполезно, но при всички случаи мащабите му не бива да са за подценяване в никой момент.
А как най-лесно Google да приоретизират съдържанието, което споделяме в социалните мрежи? Много лесно – колкото повече хора харесват дадено съдържание, толкова по-полезно се явява то. Както преди време Оги Младенов беше коментирал, търсачките и социалните мрежи все повече ще ни карат да им вършим работата и ще ни държат все повече вътре в тях. Това накратко е идеята зад Google Buzz.

Google Buzz ни намира нови приятели вместо нас без дори да подозираме. Как да спрем това buzz-икане?

Когато влезете в Buzz раздела на Gmail можете да видите хората, с които се „следите“(както пише там), т.е. с които споделяте информация.

В Google Buzz има три вида взаимоотношения:

1. Вие следите някакви хора от контакт листата Ви – каре номер 1 от графиката;
2. Някакви хора, в чиято контакт листа присъствате, следят Вас – каре номер 3 от графиката;
3. Взаимно се следите.

Отделно от това има два начина за споделяне на информацията:

• Автоматично, след като сме избрали сайтове и услуги на Google, активността на които автоматично се споделя от наше име в Google Buzz – каре номер 2 от графиката;
• Персонално – точно както при Facebook или Twitter и всички останали социални мрежи имаме поле, където записваме накратко някакво съобщение или споделяме някой линк.

Google профилите и Buzz:
Може би доста от нас имат Google профили – те се създават изключително бързо и лесно. Необходимо е просто да кликнете на „Редактирай“ срещу името си в Google Buzz и вече сте в страницата с информация за профила си. Дори и нищо да не попълните в полетата от тази страница, с натискането на големия син бутон „Създай профил“, вече сте част от „голямото споделяне“.
В същата тази страница на вашият профил, след създаването му, автоматично ще се активира опцията „Allow people to contact me (without showing my email address)“(Позволи на хората да се свързват с мен, без да виждат мейл адреса ми). Ако не деактивирате тази опция, всеки, било то приятел, спамър, досадник и пр., може да се докопа до профила Ви чрез Google Buzz.

Странното е, че когато деактивирате тази опция „Allow people to contact me“ тя позволява на хората да се свържат са вас, но просто скрива за други хора от Buzz списъка ви с последователи и следени от вас хора (карета 1 и 3 от графиката по-горе).

Buzzикането
Влезте в списъка с хора, които следите(виж каре 1 от графиката) или в другия списък – с хората, които ви следят, т.нар. „последователи“(виж каре 3 от графиката) и оттам всички имена, които имат създаден Google профил могат да бъдат кликани.
Когато кликнете на някое от имената ще отворите неговия Google Buzz и можете да видите и да се свържете с неговите последователи. В общи линии Buzz правят същото, което и Facebook – тласкат потребителите към създаване на нови и нови контакти за да може така платформата да се самопопуляризира, а едновременно с това подтикват към спам предприемчивите люде, търсещи платформи за безплатна рекламка.

Защо обаче по-горе записах, че Google се buzzикат с нас? Все пак Google Buzz не е нищо по-различно от други известни социални мрежи.
Отговорът се крие в това, че аз, а предполагам и доста от вас не искам на всяка цена да ползвам всички услуги на Google и някаква платформа да ги обвързва вместо мен.

Един хубав ден се появява съобщение с голям син бутон, водещ към някаква услуга Google Buzz и там се оказва, че аз и куп мои познати и непознати сме споделили куп неща без да си имаме хабер за това. Изведнъж на екрана се появяват думички като „Свързан“, „последователи“ и „споделяне“, чието значение мога само да предположа докато с очудване разбирам, че тези неща вече действат.

На втория ден вече ме следят хора, които изобщо не познавам. Може би и те не ме познават, но вече могат да се свържат към моя Google Reader или Picasa, или Twitter..

На третия ден Google ми предлагат да включа RSS автоматично споделяне на всичко ново от блога ми. Ок, казвам си, това е добре ако приема, че тези хора, които в Buzz се наричат „последователи“ се превърнат в „поклонници“ на моята личност и денонощно рефрешват Buzz, очаквайки новата моя публикация в блога.

На четвъртия ден с колегата деактивирахме опцията „Allow people to contact me“, решихме, че трябва да я прекръстят на „Allow people to contact strangers“ и написах тази публикация.

Надявам се публикацията да ви е била от полза

Успех с buzzиците

Адресът е http://www.fanopic.com/internet-reklama