Като бях малък си спомням, че се събирахме пред блока да играем на стражари и апаши, криеница, лимки или футбол. Сега братовчед ми, който е на моята възраст дори и да иска да играе тези игри няма с кой, а лошото е, че той дори и не иска – намерил е далеч по-интересно занимание – заменил е тези игри с компютърните. Децата подрастват, седейки на един и същи стол с месеци, от сутрин до вечер, в някой случаи отдадени на своето затлъстяване, в повечето изнервени, че боса от нивото или комшията ги е убил на левела на играта. Обездвижени и нервни са днешните деца – виждам ги как са се зомбирали прекалили отдавна с видео игрите. Аз също съм фен… » Повече

прочети цялата публикация