Социалните мрежи са голям хит, даже наскоро от Facebook обявиха, че имат над 3 млн. абонати. Ето какво споделя един от тези абонати в своят дневник :

Ден 1
Регистрирах се. Веднага разбрах кои са истинските ми приятели – тези, които не ми се обадиха с думите „Бе ай стига сте ми пращали тея глупави покани! Ми няма да се присъединя пък!“. Влязох с име и парола и изведнъж Фейсбука започна да ми говори! Много любопитен – пита ме дали искам да си намеря приятели, дали познавам еди-кой-си, дали искам да си кача снимка. Аз съм учтив човек и като ме помолят учтиво не ми дава сърце да откажа.
P.S.: Тея Нова телевизия са много готини хора – откъде са разбрали за тоя якия сайт?!

Ден 2
Намерих приятели. Явно досега съм бил много самотен човек, добре, че Фейсбука ми ги праща наготово. Днес не отидох на работа, за да мога да си поговоря с тях. Те не говорят много. Пишат някакви работи на някаква стена. Всеки си има стена и си пише на нея. Понякога се получава явлението „стена срещу стена“, което явно е нещо подобно на гледката от терасата ми вкъщи.

Ден 3
Мило дневниче,
Осъществих контакт с един приятел, с който не се познаваме, но той явно ме взе много присърце, защото ме вкара в някаква негова мафиотска фамилия. Даде ми референции и ми благодари човека, незнам защо, аз само кликнах да един син бутон… Хубавото е, че по всяко време мога да си пиша каквото ми е на душа върху моята си стена(чак ми се римува). Примерно: „Добър ден! Пия кафе!“, после „Изпих кафето и си правя второ“, след това „Тоя фейсбук ме изнервя. Живота sux!“ и т.н. – тогава най-много приятели ми пишат в отговор и си говорим дълго време. Пак не отидох на работа, но научих много интересни неща за Фейсбука и вече съм почти гуру в тоя сайт.

Ден 4
Пия кафе и съм във Фейсбука. Някакъв ме изнерви снощи, защото си купи два трактора от Farmville и спечели 2 медала повече от мен – издебнал ме е докато бях в тоалетната, знаех си, че трябва да отделям повече време за Фейсбука. Поне вече имам над 1000 приятели – какво да правя, хората ме харесват Фейсбука е много готин в това отношение, защото ми предлага постоянно нови приятели. Освен това получих много полезна информация – какъв съм бил в предния си живот, къде живея, какво е индийското ми име, за коя поп-фолк звезда ще се оженя, къде зимуват раците и т.н. Това си е цяла енциклопедия! Отделно, че можеш да си качваш снимки като на флаш памет, само че е в интернет и не се притесняваш, че може да ги изтриеш по погрешка. Качих едни ценни за мен снимки с аверката дето сме по-така, интимни… така де… бившата ми, защото отскоро спря да ми се обажда, не знам защо – тя губи. Аз имам над 1000 приятели,а тя не ми се обажда и даже не се сети да каже защо. 100% ревнува. Поне добрата новина е, че не съм на работа – уволниха ме и имам цялото време на света само за Фейсбук!

Ден 5
Пия кафе и съм във Фейсбука. Не съм сигурен за датата, но таймера на микровълновата показва часът, което е достатъчно. Мисля, че вчера забравих един сандвич вътре… все се каня да го взема. Опитвам се да накарам двама приятели да се присъединят в каузата „Да спрем заедно миризмата на крака“ – тея хора искат да ме убедят, че е невъзможно. Ми то ако всички мислим така накъде ще отиде тоя свят! Явно не са ми истински приятели и скоро ще ги дел-на да ги видим тогава. Иначе… животът е гаден! Фейсбука е гаден! Според анкетите в предишния си живот съм бил холивудска звезда, карал съм ферари и съм ходел с Бритни(явно съм бил педофил), пък в този какво съм – безработен, без Бритни или каквото и да е друго същество от женски пол наоколо, без микровълнова, която показва дата и месец, и съм част от каузата за миризмата на крака, при условие, че моите миришат все по осезаемо. Хилядите приятели във Фейсбука са единственото, което ме крепи.

Ден 6
Мило дневниче,
Сигурно това е последният ден, в който ти пиша, защото немога да си платя нета и утре го спират. Поне разбрах, че си имаш име – „Twitter“. Много си кофти, защото след всяко изречение трябва да натиска бутона за публикуване… все едно пускам sms-и – каква е тая работа! Сигурно много ще липсвам на аверчетата от Фейсбука… и те ще ми липсват, но какво да се прави. Надявам се ти, дневниче, някой ден да бъдеш прочетено от някой, който да съпреживее моите страдания… и който да знае какво по дяволите е „followers“ и защо числото над него се увеличава постоянно! Да ви имам дневниците!

Tweet